Вашата количка 0.00 лв.
Безплатна доставка над 30 лв.
 Виж покупката
Здравейте Гост
RSS  Сподели  Отпечатай

Малкият Никола и приятелчетата

ISBN: 9789545299834; За деца


Автор: Рьоне Госини Жан-Жак Семпе
Издателство: Колибри
Търговец: Колибри
Брой в опаковка: 1
Височина: 200 мм.
Широчина: 143 мм.
Страници 136
Тегло: 200 гр.
Твърди корици: Не
 
Цена:
9.00 лв.
бр.

 Изпрати запитване

Когато Клотер пристигна в училище тази сутрин, всички много се изненадахме, понеже имаше очила. Клотер е много свястно приятелче и е най-слабият ученик в класа. Май поради тази причина му били сложили очилата.
– Докторът каза на родителите ми, че може да съм толкова слаб, понеже не виждам добре в учи¬лище – обясни Клотер. – Отидохме в очиларския магазин, чичкото там ми прегледа очите с една машина, от която не боли, накара ме да прочета сума ти букви, които нищо не значеха, даде ми очила и сега – бам! – вече няма да бъда последен в класа.
Мен този номер с очилата малко ме усъмни, щото Клотер обикновено наистина не вижда в клас – той винаги спи. Може пък очилата да му попречат да заспива. И вярно, че първенецът на класа е Анян, а само той носи очила – всъщност затова не можем да го удряме толкова често, кол¬кото ни се иска.
Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се за¬радвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче и е готин.
– Видя ли ми очилата? – обърна се Клотер към Анян. – Сега аз ще бъда първенец по всички пред¬мети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
– Няма пък! Няма пък! – каза Анян. – Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в учили¬ще с очила!
– Ще си идвам, и още как! – каза Клотер. – Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
– Пък аз – рече Рюфюс – ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!
– Всички ще помолим татковците си да ни ку¬пят очила – извика Жофроа. – Всички ще бъдем отличници и натегачи!
Тогава стана жестоко, Анян се развика, ревна да плаче, каза, че не е честно, че нямаме право да бъдем отличници, че ще се оплаче, че никой не го обича, че е много нещастен и ще се самоубие, и Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разкажа защо сме го кръстили така.
– Какво става тук? – извика Бульона. – Анян! Защо сте се разплакали сега? Погледнете ме в очите и ми отговорете!
– Те искат да си сложат очила! – каза Анян, като хълцукна няколко пъти.
Бульона погледна Анян, погледна нас, потърка си устата с ръка и каза:
– Я всички да ме погледнете в очите! Няма да се мъча да разнищвам вашите щуротии: искам само да ви кажа, че ако още един път ви чуя, ще се на¬казваме! Анян, идете да изпиете чаша вода, без да дишате, останалите да внимават!
И той си замина заедно с Анян, който продъл¬жаваше да хълцука.
– Ей – казах аз на Клотер, – ще ни услужваш ли с очилата си, като излизаме да ни изпитват?
– Аха, и за контролните също! – каза Мексан.
– За контролните ще ми трябват – рече Кло¬тер, – понеже, ако не получа отличен, татко ще разбере, че съм бил без очилата и ще ми се кара, защото не обича да си раздавам нещата; иначе за изпитванията става.
Клотер е истински приятел и аз го помолих да ми даде за малко очилата да опитам. Хич не ми е ясно как Клотер ще избие отлични оценки – с тия очила всичко се вижда накриво, като си погледнеш краката, все едно че са ти под брадичката. После предадох очилата на Жофроа, той ги даде на Рюфюс, оттам минаха у Жоашен, у Мексан и у Йод, който ни скапа от смях, понеже се направи на кривоглед. След това искаше да ги вземе Алсест, обаче тук нещата се объркаха.
– Без тебе – каза Клотер. – На тебе ръцете ти са целите в масло от филиите и ще ми изцапаш очила¬та. За какво ми са очила, ако няма да виждам през тях? Знаеш ли колко трудно се бършат, пък и тат¬ко няма да ме пусне да гледам телевизия, ако пак остана последен в класа, понеже някакъв си глу¬пак ми e изплескал очилата с мазните си ръчища!
Клотер отново си сложи очилата, обаче Алсест не беше никак доволен.
– Ами аз мога ли да ти фрасна един с тия мазни ръчища? – попита той Клотер.
– Не можеш да ме удряш – каза Клотер. – Аз съм с очила. Тра-ла-ла!
– Хубаво де – каза Алсест, – свали си очилата!
– Я, няма – рече Клотер.
– Ей тия отличници бе – каза Алсест, – всичките са една стока! Пъзльовци!
– Аз ли съм пъзльо? – викна Клотер.
– Пъзльо си, ами, нали носиш очила! – викна Алсест.
– Ей сега ще видим кой е пъзльо! – извика Кло¬тер и си свали очилата.
Двамата бяха побеснели, обаче не можаха да се сбият, защото Бульона пристигна тичешком.
– Какво има пак? – попита той.
– Той не иска да си сложа очила! – извика Ал¬сест.
– А той иска да намазни моите! – извика Клотер.
Бульона си сложи ръцете на бузите и започна да ги дърпа, а той като прави така, работата става сериозна.
– Слушайте, вие двамата, я ме погледнете в очи¬те! – каза Бульона. – Не знам какво пак сте измис¬лили, обаче да не съм чул повече думата „очила“! А за утре ще ми спрегнете във всички времена на изявителното наклонение глагола: „Не бива да го-воря нелепости през междучасието и да създавам безредие, принуждавайки господин възпитателя да се намесва“.
След това той би звънеца за началото на часа.
Като се строихме, Клотер каза на Алсест, че ако си изтрие ръцете, ще му даде да си сложи очилата. Клотер си е приятелче, това е.
В часа – имахме география – Клотер предаде очилата си на Алсест, който хубаво си изтри ръ¬цете о сакото. Алсест си ги сложи и извади много лош късмет, понеже тъкмо тогава учителката за¬стана пред него.
– Престанете да се правите на палячо, Алсест! – извика учителката. – И недейте да си кривите очи¬те! Ако нещо ви стресне, ще си останете криво¬глед! А сега – вън!
Алсест излезе с очилата, за малко да се блъсне във вратата. После учителката извика Клотер на дъската.
И, разбира се, без очилата нищо не излезе: писа му двойка.