Вашата количка 0.00 лв.
Безплатна доставка над 30 лв.
 Виж покупката
Здравейте Гост
RSS  Сподели  Отпечатай

Сектата на егоистите



Автор: Ерик-Еманюел Шмит
Издателство: Леге Артис
Търговец:
Брой в опаковка: 1
Височина: 215 мм.
Широчина: 140 мм.
Страници 172
Тегло: 230 гр.
Твърди корици: Не
 

 Изпрати запитване

Ние всички се съмняваме, че животът е нещо друго освен сън, защото бихме могли да минем и без тази паяжина от болка и мъка... Но не можем ли да сънуваме и че се събуждаме? И дали човек някога се събужда от живота?
Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум?
Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази „егоистична” философия в парижките салони на ХVІІІ век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в невъобразими световъртежи. Защото ако светът е само сън, всеки от нас е негов автор, тоест Бог… Неслучайно талантът, смелостта и интелектът на Ерик-Еманюел Шмит са отличени с награда за този първи негов роман, защото това е рядко модерна творба, която едновременно изненадва, тревожи и запленява.

Цитати:
Eгоист наричаме човек, който смята, че в целия свят съществува само той, а всичко останало е сън.
Тъй значи, един човек един ден от историята на света бе теоретизирал онова, което толкова често изпитвах, същото чувство като преди малко... гадливото усещане, че другите и нещата не съществуват... мисълта, че съм единственото живо съзнание, изгубено сред свят от сънища... съмнението, лепкавото, задушливо, обсебващо съмнение, което отнема на реалността нейната реалност...
разсъждавах над съдбата на този мъж, който смяташе, че е всичко, и от когото не бе останало нищо.
Дали Гаспар Лангенхарт изобщо бе съществувал? Всичко изглеждаше прекалено странно: изчезването на написаното от него, неведението на Историята и най-вече, най-вече необяснимото отсъствие от всякакъв граждански регистър...
И тъй, Гаспар Лангенхарт бе съществувал: до ребрата си притисках осезаемо доказателство не само за неговото съществуване, но може би и за конспирация, целяща да го заличи. Защо ли се бяха нахвърлили върху неговото изображение? Кого ли не е оставял на мира толкова време след смъртта си? Кой ли е искал да изтрие всяка следа от него?
Тъй че се осведомих за господин Дьо Лангенхарт. Събрах най-разнообразни слухове. Най-малкото, което можеше да се каже е, че този хубостник, макар и познат навсякъде из литературните салони, не бе възприеман единодушно; гений, луд, оригинален философ, измамник, амбициозен човек, съвременен Херострат, готов да изгори всички храмове на здравия разум, за да привлече вниманието върху себе си чрез своите парадокси, или пък превъплътен Платон, основател на онази доктрина, към която в следващите векове ще се присъединят всички. Според моите събеседници той бе на път за Версай, за Академията или за лудницата. Във всичко това обаче се открояваше мисълта, че той поддържа една егоистична философия, според която съществува само той и че светът, аз, вие, Париж и цяла Франция сме само плодове на неговото въображение.
Но не можем ли да сънуваме и че се събуждаме? И дали човек някога се събужда от живота?
Ние всички се съмняваме, че животът е нещо друго освен сън, защото бихме могли да минем и без тази паяжина от болка и мъка...СSамо Бог не знае откъде идва.
VІІІ
Бог е сирак по рождение.
ІХ
Нямам друг извор, освен себе си.
О, безумци, о, мравки, за нищо не съжалявайте! Толкова по-лесно е да си само човек. Положението на Господа ми се струва най-лошия от всички затвори...
ХІV
Сътворих ги. Защо те ми причиняват страдание?
ХV
Те са несъвършени, ограничени, завършени...
Господ по принуда е в лоша компания.
ХVІ
Защо моите създания понякога ми се опълчват и защо правят съвсем различни неща от това, което аз бих искал?
Светът... Ох, уморих се да си сервирам тази супа. Вече не мога да я смилам, истинска отрова, инфекция. Ах, свежият въздух на абсолютното, живот, в който да съм аз и само аз....
ХVІІІ
Вечността, разбира се...
Но вечността докога?
Гаспар бе разбрал, че е Господ. Как някои очевидни неща ви се натрапват със закъснение! Беше създал света, изливайки своята сила, и в щедрата си радост бе дарил човека със свобода. Но оттогава той страдаше от този простор, с който хората злоупотребяваха и с който си служеха само за да го карат да страда. Сигурно това бе състоянието на Господ: непрестанно съжаление за своята доброта...
Излишно бе да се търси в зримото.
Оставих в мен да заговори силата, която се наричаше Гаспар и под перото си открих какъв трябва да е бил неговият край....
В света са красиви само подробностите, цялото е отблъскващо.
Кой ни доказва, че Гаспар Лангенхарт наистина е мъртъв?
Къде е погребан? Можем ли да видим земята, която го покрива и червеите, които са го изяли? Не взема ли той самият думата на всеки петдесет години? Не се ли появава той самият по два пъти във всеки век? Човекът, който няма лице, човекът, който е само дух, който е изцяло дух, който е Духът, може ли той да погине като хората и като вещите? Повярвайте ми, повярвайте ми, разсъдете, Гаспар Лангенхарт е все още жив. И няма да умре.
Тъй значи, един човек един ден от историята на света бе теоретизирал онова, което толкова често изпитвах, същото чувство като преди малко... гадливото усещане, че другите и нещата не съществуват... мисълта, че съм единственото живо съзнание, изгубено сред свят от сънища... съмнението, лепкавото, задушливо, обсебващо съмнение, което отнема на реалността нейната реалност...
Дали Гаспар Лангенхарт изобщо бе съществувал? Всичко изглеждаше прекалено странно: изчезването на написаното от него, неведението на Историята и най-вече, най-вече необяснимото отсъствие от всякакъв граждански регистър...
Защо ли се бяха нахвърлили върху неговото изображение? Кого ли не е оставял на мира толкова време след смъртта си? Кой ли е искал да изтрие всяка следа от него?
... Във всичко това обаче се открояваше мисълта, че той поддържа една егоистична философия, според която съществува само той и че светът, аз, вие, Париж и цяла Франция сме само плодове на неговото въображение.
Но не можем ли да сънуваме и че се събуждаме? И дали човек някога се събужда от живота?
Ние всички се съмняваме, че животът е нещо друго освен сън, защото бихме могли да минем и без тази паяжина от болка и мъка...
Само Бог не знае откъде идва.
Бог е сирак по рождение.
Нямам друг извор, освен себе си.
Господ по принуда е в лоша компания.
съм аз и само аз....
ХVІІІ
Вечността, разбира се...
Но вечността докога?
Сигурно това бе състоянието на Господ: непрестанно съжаление за своята доброта...
Излишно бе да се търси в зримото.
Оставих в мен да заговори силата, която се наричаше Гаспар и под перото си открих какъв трябва да е бил неговият край....
В света са красиви само подробностите, цялото е отблъскващо.
Кой ни доказва, че Гаспар Лангенхарт наистина е мъртъв?
Къде е погребан? Можем ли да видим земята, която го покрива и червеите, които са го изяли? Не взема ли той самият думата на всеки петдесет години? Не се ли появава той самият по два пъти във всеки век? Човекът, който няма лице, човекът, който е само дух, който е изцяло дух, който е Духът, може ли той да погине като хората и като вещите? Повярвайте ми, повярвайте ми, разсъдете, Гаспар Лангенхарт е все още жив. И няма да умре.

 


Подобни продукти

КУКУВИЦАТА КУКУВИЦАТА Елин Рахнев 11.90 лв.
Поправките Поправките Джонатан Франзен 25.00 лв.