Вашата количка 0.00 лв.
Безплатна доставка над 30 лв.
 Виж покупката
Здравейте Гост
 Сподели  Отпечатай

Сенки от блясък

ISBN: 9786191761111; Поезия


Автор: Рикардо Молинари
Дата на издаване: 19.04.2018
Издателство: Гутенберг
Търговец: БГкнига ЕАД
Брой в опаковка: 1
Височина: 220 мм.
Широчина: 200 мм.
Страници 224
Тегло: 340 гр.
Твърди корици: Не
 
Цена:
16.00 лв.
бр.

 Изпрати запитване

По неизвестни причини Рикардо Молинари понастоящем е малко позант в Европа и САЩ. Въпреки многобройните си награди той почти не е превеждан на нито един от големите европейски езици, няма нито една негова самостоятелна книга и единственото по-скорошно издание на поезията му в Европа е антологията „Утринни светове (1927-1991)“ от 2003. Сред възможните прични е, че той страни от общественото внимание. Някои познавачи на латиноамериканската литература като Джон Майкъл Коен нареждат Молинари  редом с перуанеца Сесар Вайехо и чилиеца Пабло Неруда като най-значими поети на Новия свят през XX век.
„По своята природа и по същността си поезията е най-непреходният литературен род и навярно по тази причина тя е многозначно обвързана с времето. Нейното разглеждане е по необходимост процес и именно поетът изгражда стихотворението, тръгвайки от езиковия знак. Мимолетността се оказва един-единствен миг въплътен в лириката. Времето може да се почувства – то е субективно усещане, което няма как да се види или докосне; неговата протяжност е зависима на първо място от съзнанието.
В лириката на Молинари се появяват добре очертани насоките, минаващи като нишки през цялото му творчество: 1) красивата творба (естетическото въздействие) и онова, което сияе и блести; 2) деянието на едно отчаяно същество, изпълнено с отказ от света на материята, за да остане с този на поезията; 3) тенденцията да се стилизира народното в изящни и леки песни.
Молинари се проявява като поет с изключително рядка чувствителност, който съумява да изрази посредством метафизически понятия проблемите на съвременния човек, оказал се затворен в своята самота; поезията за него става не просто търсене на изгубената вътрешна пълнота на човека, а издирване на самото време. Затова твърдим, че е типичен поет за двайсетото столетие, макар и да изпитва по-силно влиянието на свите предшественици, отколкото това на съвременниците си.“
                                Проф. Ектор Данте Чинкота